Сеч и бетон в Княжевската гора

Древните гърци я наричали Скомиос, Скомон, Скомброс. Римското име на планината е Скропиус, но и то изчезнало заедно с римляните. И цяло хилядолетие не се знае как се е казвала Витоша. Спорен е произходът на това име. Най-вероятно е, че името Витоша има следния морфологичен състав: корен Вит- и суфикс -ош, т.е. Витош. Има и други имена в нашия език, образувани по тоя начин: Мил-ош, Дра-ош, Рад-ош. Следователно, като е прибавено падежното окончание за ж.р. -а към съществителното име Витош, се е получило името Витоша. Най-старият документ, в който се споменава името Витоша, е грамотата на цар Ив. Шишман, дадена на Драгалевския манастир "Св. Богородица". В нея е записано: "Иже есть въ Витоши". За произхода й геолозите твърдят, че тя тръгнала от дъното на морето и се извисила 2286 м. Просторно било Сенонско море и спокойно. Но настъпил тежък катаклизъм. Раздвижили се морските вълни, разтворили се земните пластове, изригнала лава, застивала, пак изригвала. Вряло и кипяло, както ври разтопен метал в пещ. Оттеглили се морските води, издигнал се мощен каменен масив. Така се появила Витоша - за радост и полза на човека.